Билети и посещения

Информация за работно време, цени на входни такси и беседи. Изпращане на заявка за посещение.

Виртуален Пловдив

Календар и събития



ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ:

Уважаеми посетители,

Във връзка с ежегодно пръскане против вредители на 31.10.2014 г.,петък, Ви информираме за следното:

  • Къща Хиндлиян ще бъде затворена за туристически посещения след 15:00 ч. на 31.10.2014 г.
  • Галерия „Златю Бояджиев“ ще бъде затворена за туристически посещения след 14:00 ч. на 28.10.2014 г.

Извиняваме се за причиненото неудобство!

Останалите обекти на ОИ ”Старинен Пловдив” остават отворени за Вас до 18:00 ч.

 

 


 

 

ПЛОВДИВ –  СЪРЦЕТО НА ПЛОДОРОДНА  ТРАКИЯ

Намирате се на Балканския полуостров, в град с хълмове и река, град с много имена и много лица. Това е Пловдив, разположен на кръстопътя между Запада и Изтока, в плодородната Тракия, където историята и съвремието вървят ръка за ръка, а културата и изкуството от древността до днес процъфтяват в едно пъстро многобразие от форми, стилове и багри.

 Пловдив е на 2 часа  път от столицата на България, София, на 4 часа от Черно море и на приблизително толкова от Егейско море. Той е възникнал в плодородната Тракийска низина, между Родопите и Стара планина, сред седем хълма в миналото и широката река Марица, която тече и днес през него. Това вълшебно място е привличало като магнит заселници от векове, посрещало е и изпращало племена и народи. И стъпка по стъпка е градило своята историческа памет.

Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Пълдин, Филибе, Пловдив... Това са само някои от известните имена на града.

Животът по тези места е оставил наистина много ранни следи, отпреди 8000 години датират първите заселвания, и не е прекъсвал досега. Затова се смята, че Пловдив е най-старият град в Европа по непрекъснатост на обитаването и е сред шестте най-стари градове в света по същия признак. Мястото е своеобразен учебник по история, където можете да се запознаете с особеностите на почти всички исторически епохи и периоди, оставили траен отпечатък върху града и оформили многоликата му същност.

Хората са тези, които съхраняват историческата памет на града и чертаят холограмата на неговото бъдеще. В това отношение може да се твърди, че Пловдив е наистина космпополитен град, приютил от дълбока древност различни етноси. Многоезичното лице на града още през късната античност е изключително пъстро – тук живеят траки (местното население), ромеи, сирийци, персийци, евреи, арменци. В момента Пловдив е вторият по големина град в България с около 350 хил. жители, сред които пребладава българското население, но има голяма арменска и еврейска общност, както и хора с гръцки и турски произход.

Античното лице на града е представено от мистичните траки с тяхното светилище на северния хълм Небет тепе, с първите крепостни стени от времето на Филип II Македонски (342 г. пр. Хр.) и с редица добре запазени археологически обекти от римския период на града (I-IV в.): Античен театър, Античен стадион, Античен форум. Това е градът в България с най-много разкрити римски мозайки, част от които са показани в арт галерия „Тракарт“, в подлез „Археологически“. През периода  I-IV в. Пловдив е бил най-големият търговски център в Римската провинция Тракия, със своето великолепие и аристократизъм е карал всички хронисти да му се възхищават и прекланят.

Средновековното лице на града е изпълнено с драматизъм и противоречия.  През този дълъг период от 10 века той влиза ту в рамките на Византия, ту е към българската държава. Крепостта продължава да играе своята защитна роля, а градът през цялото това време поддържа славата си на голям търговски център въпреки нападенията и разрушенията, причинени от варварските племена.

Времето тече, наближава фаталният XIV в., когато Балканският полуостров е завоюван от Османската империя. Такава е и съдбата на Пловдив. Обликът на града се променя изцяло, крепостта губи своето значение, издигнати са първите джамии. Османските завоеватели проумяват, че това е място на древна мъдрост, и през XV в. градът е посещаван от много известни поети на империята, лекари, учени и магове. Ислямът, ортодоксален и мистичен, също намира почва в града. От това време са останали две джамии – Джумая джамия (петъчна джамия) и Имарет джамия и дервишкият център Мевлевѝ хане (сега ресторант „Пълдин“).

Вървите по тесните улички на Трихълмието и влизате в Стария град. Този малък оазис през 19 в. е възкръснал за нов живот, както птицата Феникс възкръсва от пепелта. Богати търговци започват да строят тези уникални в архитектурно отношение къщи, големи колкото царски палати. Любувате се на прекрасните дърворезбовани тавани, пъстри стенописи и пейзажи от всички краища на света, надничате през т.нар. „клюкарници“, за да усетите живота на улицата. Представяте си шумните увеселения и благотворителни балове, организирани от преуспелите домакини. Стил, аристократизъм, великодушие и спокойстиве излъчва това пространство, оргадено от широки дворове с градини и пищна зеленина, каквито са били дворовете на "царската" Куюмжиева къща и тези на къщите на Никола Недкович, Степан Хиндлиян, Верен Стамболян, Георги Мавриди, превърнати днес в музеи.

През XIX в. в Пловдив е поставено началото на много начала – тук през 1881 г. е създаден българският професионален театър, тук започва книгоиздаването в България, тук е открито едно от първите светски училища в страната и за първи път е отбелязан празникът на славянската писменост и култура, от Пловдивска община започва движението за независима българска църква... В града живеят и работят едни от най-известните български просветители, писатели, преводачи и журналисти. Затова основателно Пловдив след Освобождението (1878 г.) е определян като културната столица на България. Тази традиция е жива и днес. Годишно на пловдивските сцени се представят много театрални спектакли, концерти и фестивали. Такива са театралният фестивал „Сцени на кръстопът“, традиционните дни на Вердиевите опери и Международният фолклорен фестивал на  Античния театър, есенният Салон на изкуствата през м. септември, разнообразни биеналета и изложби, литературни премиери и музикални вечери. Съвсем закономерно Пловдив беше избран през 1999 г. за съпътстваща европейска културна столица и сега отново е заявил своята кандидатура за европейска столица на културата през 2019 г.

Сърцето на Тракия обаче не е изтъкано само от история. Съвременният облик на града е не по-малко разнообразен, пъстър и привлекателен. Тук може да се разходите по шумната главна улица, да пазарувате в представителните магазини на водещи европейски и световни марки, да поседнете на кафе в някое от многобройните заведения в центъра на града, да опитате от местните вкуснотии, да почивате и да се забавлявате. Любителите на нощния живот могат да посетят множеството казина и нощни клубове, част от които са разположени от северната страна на кв. „Капана“, намиращ се в централната част на града.

Съвременният облик на града се допълва и от неговите зелени пространства. Те включват на първо място хълмовете. Те са скалисти, но тяхното озеленяване е започнало през 80-те години на XIX в. и е завършло през 30-те години на ХХ в., за да се превърнат сега в зелените дробове на града. Големите паркове също водят началото си от 80-те години на XIX в. и са дело на известния швейцарски ботаник Люсиен Шевалас, наричан ласкаво от местните жители „министърът на цветята“. Той е създал градската градина през 1881 г. по повод първото търговско изложение, в която и до днес има редки ботанически видове и вековни дървета, разказващи легенди за отминалите времена на величие и разкош, на мъдрост и житейски опит, трупани през вековете.

Уникален, древен, прекрасен, артистичен, духовен и предизвикателен е днешният Пловдив, ако можем накратко да го определим, и в стила на средновековните пътешественици да възкликнем: „Пътниче, поспри в сърцето на Тракия, за да усетиш неговия ритъм и да се потопиш в хармонията на неговото битие.“