Стар град | Малка базилика

Забележителности

3D разходка /
Малка базилика

Проект Малка Базилика

Археологически комплекс Малка раннохристиянска базилика датира от втората половина на V - VI в. През 2010 - 2013 година с подкрепата на Фондация "Америка за България", Министерството на културата на Република България и Община Пловдив е извършена нейната цялостната реставрация и социализация.

Малката базилика е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата, е 20 м, а ширината и е 13 м. Храмът е бил с богата архитектурна украса - мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка, за кяото се смята, че е сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа.

Ранна история

Малката базилика на Филипопол е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника.

През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида, са премахнати.

Скоро след това базиликата изгаря до основи. Дървеният покрив и керемидите рухват и затрупват вътрешността на църквата с отломки. След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб (североизточния ъгъл на църквата ) е пристроен баптистерий. По онова време християнството било задължително за всички поданици на империята и все повече хора изоставяли старата си вяра. Баптистерият на Малката базилика бил проектиран като място за кръщение не само на новородени, но и на възрастни хора. Той имал два входа - един за езичници и един за християни, - и мраморен кръстовиден басейн (писцина) с форма на кръст, дълбок 1 м. Мраморни колони поддържали изящен покрив, а подът извън басейна бил украсен с едни от най-хубавите мозайки в тази част на империята: двойка гълъби, елен и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.

Към края на VI в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града в равнината. Базиликата се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През Х-ХI в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Разкриване

Останките на базиликата са открити случайно през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. През 1993-1994 г. половината мозайки са прибрани за съхранение от екип на Националния институт за паметниците на културата. Останалата част от мозайките са оставени и консервирани на място.През 1995 г. получават статут на Паметник на културата от национално значение. През 1999 г. по проект "Красива България" мозайките в баптистерията са консервирани на място и покрити с пясък и тънка бетонна плоча, а мозайките от църквата са демонтирани и прибрани за съхранение. През 2000 г. aрхеологът Мина Боспачиева и реставраторът Елена Кантарева-Дечева реставрират част от мозайките съвместно с Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Масачузетс, САЩ, с финансовата подкрепа на Тръста за взаимно разбиране, Ню Йорк. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени.

Консервация и реставрация

През 2010 г., с инициативата и финансовата подкрепа на Фондация Америка за България, Министерство на културата и Община Пловдив, започна цялостна консервация и реставрация на Малката базилика - на сградата, нейните мозайки и околностите й. Основната задача е археологическия обект да стане културно и историческо средище, което хвърля светлина върху миналото на Римски Филипопол и върху цивилизацията, която го е създала.

Реставрацията отнема значителен период от време. Старите пластове от консервацията след разкриването на обекта, защитаващи мозайките, са премахнати. Липсващите фрагменти са допълнени със "свободни" каменни или керамични тесери. Всеки фрагмент от мозайката е укрепен със специална епоксидна смола и метално укрепване. Готовите части са изолирани и оставени на съхранение в специално защитено помещение, готови да бъдат върнати по оригиналните им места.

През 2013 г. отделените части от мозайките са върнати в Малката базилика, а онези, които са оставени на място, са почистени и реставрирани под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева, и сградата се превръщав археологически музей in situ. На обекта се изграждат защитно покритие, съвременни системи за климатизация и осветление, които гарантират поддържане и опазване на паметника в състояние, каквото статутът му изисква. Стъклен подиум покрива цветните мозайки на строената през V век базилика. Околното пространство е превърнато в малък градски парк, който интегрира части от източната крепостна стена с кула на античния Филипопол, на част от антична улица и на двор на частна къща.

Сградата е отворена официално на 20 септември 2013 г. и е един от основните акценти в 13-тото издание на "Нощта на музеите и галериите в Пловдив". От началото на май 2014 г. Малката базилика е отворена за туристически посещения.

Мозайките на Малката базилика

Пищните подови мозайки, които покривали подовете на църквите в Източната и Западната Римска империя през IV-VI в., са изработвани от различни материали: камъчета, мрамор, керамика, стъкло. За покриване на големи пространства се използват геометрични комбинации от ромбове, кръгове и розети, които могат да се повтарят до безкрайност и да образуват безброй съчетания.

Във Филипопол работи местно ателие, което украсява с мозайки подовете на големи обществени сгради и жилищата на богатите граждани.

За ранните християни мозайките имат смисъл и предават послания. Еленът, например, не е случайно изобразен в баптистерия на Малката базилика. Той олицетворява душата на християнина, която се стреми към вярата и истината. Гълъбът символизира Светия Дух, който се явява при кръщението на Исус на река Йордан. Вазата олицетворява съда, в който се събира манната небесна. Соломоновият възел е стар символ с много значения. Може да се тълкува като изображение на вечността и на вярата. Розетата е по-стара от християнството. За ранните християни тя символизира кръвта на Исус. Свастиката е древен космически символ, а меандърът е смятан за опростена форма на лабиринт.

Официален сайт на проекта Малка базилика: http://www.romanplovdiv.org/bg

Календар на събитията